Народното събрание гледа Бюджет 2022 на второ четене в сряда. Премиерът

...
Народното събрание гледа Бюджет 2022 на второ четене в сряда. Премиерът
Коментари Харесай

Повече от 9 часа депутатите обсъждат окончателния вариант на Бюджет 2022

Народното събрание гледа Бюджет 2022 на второ четене в сряда. Премиерът Кирил Петков дойде в Народното събрание поради гласуването на бюджета. В пленарна зала са и вицепремиерите Корнелия Нинова, Асен Василев, както и министри от кабинета " Петков ".

Повече от девет часа към този момент продължава разискването на финансовата рамка на Бюджет 2022. Разискванията се излъчват директно по Българска национална телевизия и БНР.

Прогнозните данъчни доходи за интервала 2022-2024 година са основани на главните индикатори от макроикономическата прогноза на Министерството на финансите за интервала 2021-2024 година и на резултатите от прилаганите ограничения от страна на приходните организации за възстановяване на събираемостта.

С плана на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година е препоръчано като краткотрайна мярка за 2022 година да се даде опция за потребление на ваучерите за храна като разплащателно средство за възнаграждение освен за храна, само че и за погасяване на сметки за употребени за битови потребности електрическа сила и вода.

От 1 април 2022 година е препоръчана анулация на окончателния налог върху добитите от локални физически лица приходи от лихви по банкови сметки.



Най-значимите ограничения в основни браншове са в региона на политиката по приходите, където е разчетено нарастване на размера на минималната работна заплата от 1 април 2022 година от 650 на 710 лева , в региона на осигурителната политика, в региона на обществената политика, политика в региона на опазването на здравето и други.

Между първо и второ четене на законопроекта са постъпили над 100 оферти.

Първи взе думата депутатът от ГЕРБ - Съюз на демократичните сили Кирил Ананиев по заглавието на Закона за държавния бюджет за 2022 година

" Още след подписването на съдружното съглашение, съдружните сътрудници обявиха изрично, че от 1 юли ще има актуализация на държавния бюджет, т.е. до 30 юни тази актуализация ще бъде импортирана, с цел да бъде утвърдена. Това в действителност е казус в нашата история - още преди да е признат главният закон за бюджета, да се приказва за неговата актуализация, което демонстрира на процедура, че този законопроект, който през днешния ден гледаме, няма годишен времеви темперамент ", сподели Ананиев. Той прикани да се отдръпна плана на бюджет и докрая на месец март да се внесе същинският бюджет, който ще има годишен небосвод на деяние. По думите му, вторият вид е този закон да не се споделя Закон за държавния бюджет на Р България за 2022 година, а базов закон за държавния бюджет за 2022 година

Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС пък предложи законопроектът да се споделя разбор на държавния бюджет за 2022 година, защото същинският ще го забележим през юни.

В дебата се включиха и от Движение за права и свободи.

" Нулева приемливост към корупцията. Напомням, че този план на бюджет в действителност не е оня план на бюджет, който Министерски съвет е задължен по закон да съгласува с Комисията за противопоставяне на корупцията и нелегално добито имущество. В този план на бюджет има 89 на брой повече преходни и заключителни разпореждания. Той не е минал оценка за корупционен риск ", съобщи още Александър Несторов от Движение за права и свободи.

Предложение на Любомир Каримански от „ ИТН ” планува да бъдат отпуснати 20 млн. лв. за Българска академия на науките за планове, които би трябвало да бъдат предпазени. Източникът на средствата ще е от перото за Висш съдебен съвет. В Закона за държавния бюджет в началото бяха заложени за Българска академия на науките 119.8 млн. лева От Българска социалистическа партия предложиха 20 млн. лева за повишение на заплатите на преподавателите в държавните университети. 10 млн. лева ще бъдат обезпечени от перото на МОН, а другите 10 млн. лева от бюджета на Министерство на регионалното развитие.

Депутатите ще прегледат и предлагането на ГЕРБ сред двете четения за спомагателни средства за Селскостопанска академия.

Николина Ангелков
от ГЕРБ-СДС предложи 20 млн. лв. повече за програмата за 35 евро за седалка на авиопревозвачи, защото по думите ѝ плануваните средства за бранша са незадоволителни.

От ГЕРБ показаха терзания, че в случай че инфлацията продължи да пораства, в скоро време тя може да стигне 10%, което ще убие стопански напредък. Компенсациите не биха помогнали в този момент, в случай че бяха дали в точния момент. И разкритикуваха, че " за пръв път от 10 години липсва политика на приходите ".

Финансовият министър Асен Василев обясни, че над 800 млн. евро за ВиК бранша са били неусвоени в програмния интервал 2013 - 2020 поради ненаправени планове. Имаме още малко да довършим плановете. " Имаме още малко време да ги довършим. Имайки поради до къде са плановете, евентуално ще се наложи да връщаме пари. Това не е правилно, че няма пари за ВиК браншове, а че плановете или са забатачени, или липсват . Затова в съдружните договаряния заложихме актуализация на бюджет в средата на годините, с цел да може министерствата да приготвят планове, с цел да се изпълнят и средствата да са целеви, и да се реализиран резултати - а не като в този момент, 2 години след края на програмния интервал да има 2,4 милиарда за ВиК бранша, които седят неизползвани, тъй като някой не си е приключил работата в последните 7 години.

Между първо и второ четене на законопроекта бяха постъпили над 100 оферти . Пленарна зала следва да гласоподава предлагането на Любомир Каримански, което планува да бъдат отпуснати 20 млн. лева за Българска академия на науките за планове, които би трябвало да бъдат предпазени. Източникът на средствата ще е от перото за Висш съдебен съвет. В Закона за държавния бюджет в началото бяха заложени за Българска академия на науките 119. 8 млн. лева

По това предложение се заформи спор.

Красимир Вълчев от ГЕРБ – Съюз на демократичните сили обърна внимание, че тези 20 млн. лева няма да бъдат за заплащане, а Българска академия на науките има максимален проблем и предизвикателство с възпроизводството на научния капацитет, т.е. със задържането на учените. Същото е в Селскостопанската академия, която поради историческия малшанс в този момент не получава тази опция, която ще има Българска академия на науките ", сподели още Вълчев.

Проф. Андрей Чорбанов от Има Такъв Народ съобщи, че е реалност, че тематиката е извънредно настояща и науката е тази, която в моменти на рецесия оказва помощ на всяка страна да се възвърне. „ Образованието и науката са двете страни на една монета. Другата такава монета е културата и изкуството. Без тези две монети, страните съставляват едни бананови републики, какъвто и бюджет да имат “, сподели още Чорбанов.

От своя страна ръководителят на Бюджетна комисия и народен представител от Има Такъв Народ Любомир Каримански добави, че в плановете на Българска академия на науките се включват и нужните хонорари. „ Учените няма да останат без в допълнение заплащане “, сподели той.

Цончо Ганев от „ Възраждане “ изрази мнение, че има дела, по които по-скоро не би трябвало да се водят разногласия. „ Има дела, по които не би трябвало да имаме разграничителни линии. Трябва да имаме дела, които да ни сплотяват. Образованието, науката са неизменима част от това нещо “, съобщи още Цончо Ганев.

Относно бюджетния недостиг вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев се обърна към ГЕРБ с думите: „ Стремим се към бюджетен недостиг 0 лева или се стремим да раздаваме на всички, както до момента е правено? Или вършим нещо напълно друго, което е даваме средства там, където има подготвеност и ясни резултати – което е нашата философия? “.

По думите му няма никакви условно непрекъснати разноски, за които да се вземат заеми.

„ Няма риск за свръхдефиците и сигурно не вземаме заеми, с цел да плащаме заплати и пенсии “, добави Василев.

От ГЕРБ-СДС желаеха повече пари за общините, в т.ч и за заплати, сложиха въпроса и за повече пари за ремонт на общинските пътища. Сред главните тематики на дебата бяха и средствата за Северозападния район и парите за общински пътища в област Монтана. 

От " Възраждане " настояха за по-организирана политика в региона на спорта, по-специално стопанисването и потреблението на спортните зали. 

Спор имаше и за парите в екологията. Обсъдена беше нуждата от подпомагането на общините. Депутати от ГЕРБ-СДС предложиха спомагателни 250 милиона лв. към

Предприятието за ръководство на дейностите по запазване на околната среда (ПУДООС) за ВиК инфраструктурата. Младен Шишков и Евгения Алексиева насочиха рецензии към  ръководещите, че пречат на реализирането на планове в дребните обитаеми места. 

Татяна Султанова от " Продължаваме промяната " разяснява, че в екологията има 18 наказателни процедури. Наказателните процедури са в резултат на политиката, която се е провеждала последните 12 години, уточни тя. По думите й има неефективно ръководство и асимилиране на средствата по Оперативната стратегия „ Околна среда “ (ОПОС).
Джевдет Чакъров от Движение за права и свободи също сподели, че дребните обитаеми места се нуждаят от поддръжка за вложения и децентрализация. 

Отношение взе и вицепремиерът и финансов министър Асен Василев, който сподели, че казусът не е, че няма пари за ВиК бранша. Проблемът е, че плановете или са забатачени, или липсват. Две години след приключване на програмния интервал има неизползвани 2,4 милиарда лева за ВиК бранша, тъй като някой не си е приключил работата последните седем години, добави той.

Предстои народните представители да гласоподават още предложение на Българска социалистическа партия за 20 млн. в допълнение за повишение на заплатите на преподавателите в държавните университети.
Депутатите ще прегледат още предложение на Политическа партия за 12 млн. лева финансова поддръжка на държавните културни институти в региона на културното и аудиовизуалното завещание и на музеите и художествените галерии с районен темперамент въз основа на планове, утвърдени по ред и условия, избрани от министъра на културата.

Всички те са по член 1 от Закона за държавния бюджет по по този начин наречената бюджетна рамка. 32.764 милиарда лева доходи. Данъчните доходи са 30.352 милиарда лева Разходите в бюджет възлизат на 20.061 милиарда лева Разходите за общини са в размер на 5.612 милиарда лева

 
Източник: dariknews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР